Бронхиектазна болест
- 10/11/2015 15:44 |
- 0 коментара
Бронхиектазна болест-какво представлява заболяването?
Как изглеждат разширените бронхи?
Какви са възможните усложнения?
Бронхиектазиите представляват трайни разширения на бронхите, в резултат на увреждане на еластичните и мускулните елементи, изграждащи стената им. За бронхиектазна болест се говори, когато съществуващите бронхиектазии са инфектирани.
Има два вида бронхиектазии - вродени и придобити. Ако състоянието присъства при раждането, бронхиектазиите са вродени. Ако се развиват по-късно в живота, се наричат придобити бронхиектазии.
Бронхиектатичната болест често се причинява от повтарящи се възпаления и инфекции на дихателните пътища. Понякога започват в детска възраст, след по-тежка инфекция на белите дробове или аспирация на чуждо тяло. Муковисцидозата причинява около една трета от всички случаи. Някои генетични заболявания, като първична цилиарна дискинезия и имунодефицитни синдроми, също могат да причинят бронхиектазии.
Бронхиектазиите могат да бъдат едностранни или двустранни. Ресничестият епител на бронхите се унищожава, получава се задържане на секрет и разязвявания. Може да се запуши лумена на бронхите и да настъпи ателектаза.
В зависимост от формата на патологичните разширения на бронхите, бронхиектазиите биват:
- цилиндрични
- вретеновидни
- торбовидни
- смесени
Бронхиектазната болест е заболяване, което протича с периоди на обостряне и ремисия. Най-честият симптом е хроничната кашлица. Тя е мъчителна и с отделяне на голямо количество, лошо миришещи храчки. Понякога то може да достигне до 1500 мл за 24 часа. В тези случаи се казва, че болният храчи с пълна уста. Други чести симптоми са цианоза, лош дъх от устата, кръвохрак, умора, бледост, недостиг на въздух, който се влошава при физическо натоварване, загуба на тегло, хрипове. При обостряне на процеса температурата се повишава, като може да се задържи субфебрилна месеци наред. Често заболяването е съпътствано от хроничен синуит.
При аускултация се чуват множество различни по характер хрипове, главно в белодробните основи. Диагностичните тестове включват: аспергилоза утаечен тест, алфа-1 антитрипсинов тест, рентгенография на гръден кош, бронхография, КТ, култура от храчки, генетични изследвания и др. Кръвната картина по време на тласък показва ускорена СУЕ, левкоцитоза с олевяване. В напреднал стадий има анемия и хипопротеинемия. Чрез бронхографията се установяват цилиндрични бронхиектазии (равномерно разширени бронхи, стигащи до периферията на белия дроб), торбовидни бронхиектазии (кълбовидно разширени бронхи), вретеновидни и смесени бронхиектазии. С висока диагностична стойност е компютърната томография. При микробиологично изследване на храчките се установяват най-честите бактериални причинители.
Лечението е насочено към контролиране на инфекциите, намаляване на бронхиалните секрети, облекчаване на обструкцията на дихателните пътища, както и предотвратяване на усложненията. То бива консервативно и оперативно. В първия случай се прилагат силни антибиотици на базата на получените резултати от антибиограмата. При наличието на кръвохрачене се прилагат кръвоспиращи медикаменти. Изключително важно е прилагането на секретолитици, бронходилататори, които намаляват обструктивните изменения в бронхите. Оперативна резекция на белия дроб се предприема, когато медикаментозното лечение се окаже неефективно или, когато има масивен кръвоизлив.
Прогнозата зависи от конкретната причина за заболяването. С подходящо лечение повечето хора могат да водят нормален живот.
Възможни усложнения на бронхиектатичната болест са:
- белодробно сърце
- кръвоизлив
- хипоксемия - ниски нива на кислород е кръвта
- чести пневмонии
- абсцес и емпием
- сепсис
- метастатични абсцеси в други органи
