Полезно
Хъркате ли? Чувствате се винаги изморени?
Какво представлява и как възниква ОСА? Тя протича с многократно повтарящи се дихателни паузи по време на сън, редуващи се със силно хъркане.
По време на сън се отпускат всички мускули, включително и тези в носоглътката, което води до затруднено дишане. При някои някои хора отпускането е толкова изразено, че те прилепват едни към други и блокират постъпването на въздух в белия дроб. Резултатът е дихателна пауза (обструктивна апнея) с различна продължителност - от 10 секунди до 1 минута и повече.
За да се възстанови дишането, настъпва кратко и неосъзнато събуждане. Спящият прави няколко мощни вдишвания, придружени със силно изхъркване. Следва ново заспиване, нова тихателна пауза - тишина, ново кратко събуждане - изхъркване. За една нощ това се повтаря стотици пъти.
Защо е опасна сънната апнея? Спирането на дишането поставя организма в условия на кислороден глад и повишен стрес. От това страдат всички органи и сестеми - на първо място сърдечно-съдовата, нервната и ендокринната.
Повишеният брой събуждания води до непълноценен сън с прекомерна дневна сънливост, намалена работоспособнос, нарушения в паметта, вниманието, концентрацията и т.н.
Трябва ли да се лекувам? ОСА има прогресиращ ход. Веднъж започнала и нелекувана, тя бавно и сигурно ще Ви причини здравословни проблеми - високо кръвно налягане, аритмия, сърдечна недостатъчност, инфаркт, инсулт, захарен диабет тип 2. Чести са катастрофите на пътя поради заспиване на волана.
Ще изчезне ли ОСА, ако отслабна? То ще доведе до подобрение в състоянието Ви. Почти сигурен съм, че до момента сте правили много безуспешни опити да свалите килограми. Добрата новина е, че след започване на СРАР терапия, Вие ще отслабнете няколко килограма още първия месец, ако към това добавите двигателна активност и хранителен режим, резултатът ще бъде впечатляващ.
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Хроничната обструктивна белодробна болест е заболяване на белите дробове, което се характеризира с ограничение на въздушния поток в дихателните пътища - частично или напълно необратимо. Ограничението на въздушния поток се дължи на възпаление на белодробната тъкан (паренхим), породено от вдишването на газове и частици от околната среда.
ХОББ включва два основни компонента – хроничен бронхит и белодробен емфизем.
Хроничният бронхит се определя като наличие на възпаление в дихателните пътища, в резултат на което се получават кашлица и храчки, продължаващи не по-малко от 3 месеца в две последователни години. При хроничния бронхит настъпва преструктуриране на стената на дихателните пътища, вследствие на което се стеснява отвора (лумена) на бронхите. Това води до трайно ограничение на въздушния поток в тях.
Рисковите фактори за ХОББ могат да бъдат ендогенни (фактори от организма на човека) и екзогенни (фактори от околната среда).
Основният екзогенен рисков фактор, причиняващ ХОББ е тютюнопушенето. Около 15% от всички пушачи развиват болестта. Затова някои наричат ХОББ “болест на пушачите”.
Болните с ХОББ най-често са мъже, над 50 години, пушачи, които се оплакват от кашлица, отделяне на храчки и прогресивно нарастващ задух.
Кашлицата обикновено е първият симптом на заболяването и представлява защитна реакция на организма, целяща механично изчистване на белия дроб от замърсявания, поети при вдишване. В зависимост от фазата на заболяването, тя променя своя характер и сила. При изостряне на болестта кашлицата е по-силна, пристъпна и дразнеща, а при стихване на процеса - по-слаба и по-краткотрайна. Кашлицата е хронична, със сезонен характер, засилваща се през студените влажни месеци, по-силно изразена сутрин, съпроводена с отделяне на различни по количество и качество храчки.
Отделяне на храчки. Нормално в дихателните пътища се отделя малко количество секрет, който служи за залавяне (залепване) на бактерии и вредни частици, попаднали в тях чрез вдишания въздух. Обикновено това количество е незначително и не се отделя като храчки. Когато бронхите са раздразнени и възпалени, количеството секрет се увеличава и това води до отделяне на храчки. Ако се прибави инфекция в бронхите или в белия дроб, секретът става гноен, а храчките - зелени, жълти или сивкаво оцветени.
Задухът се появява най-напред след физическо усилие. Нормално човек не усеща и не осъзнава дишането си. Когато то е затруднено, в гръдния кош се получава усещане за задух, което се описва като тежест, стягане или притискане в гърдите. При някои заболявания затруднението в дишането (задухът) се получава на пристъпи (астма), докато при ХОББ задухът по-често е постоянен, с периоди на засилване и отслабване.
Диагноза ХОББ се поставя на база функционално изследване на дишането - спирометрия. Това представлява измерване, както кръвното налягане при хипертоници.
Колко често болните с ХОББ трябва да посещават лекар-специалист (пневмолог/фтизиатър)?
- Два пъти годишно за извършване на клиничен преглед и спирометрия.
- Веднъж на всеки две години за рентгенография на гръден кош и бял дроб.
Диспансерното наблюдение на болните с ХОББ продължава до края на живота им.
Алергичен ринит (Сенна хрема)
Алергичният ринит се предизвиква от полени. Алергичният ринит се предизвиква от полени.
Началото на симптомите е минути след досега с алергена, което предизвиква:
вазодилатация, водеща до оток на лигавицата;
повишена съдова пропускливост, водеща до отделянето на бистър течен секрет от носа - ринорея; сърбеж; кихане; запушен нос.
Характерните за сенната хрема симптоми включват също:
- Оток и зачервяване на конюнктивата;
- Оток на клепачите;
- Венозна задръжка в долния клепач с подуване.
Съществуват две категории алергичен ринит:
Сезонен - настъпва през поленовия сезон. Рядко се появява преди 6-годишна възраст;
Целогодишен - наблюдава се през цялата година и е характерен за по-малките деца.
Алергичният ринит може да се раздели и клинично, в зависимост от тежестта и продължителността на симптомите:
Лек (интермитентен) - симптомите се наблюдават за по-малко от 4 дни седмично или за по-малко от 4 последователни седмици; няма нарушение в съня и във всекидневната дейност;
Средно тежък (тежък интермитентен) - наблюдава се влошаване на съня, всекидневните дейности са затруднени;
Тежък (тежък интермитентен) - симптомите се наблюдават за повече от 4 дни седмично или за повече от 4 последователни седмици и включват - влошаване на съня, всекидневните дейности са силно затруднени.
Диагнозата, освен по клиничната картина, се поставя по резултатите от направените алергологични тестове. Те са два вида - кожни и кръвно-алергологичен.
Целта на лечението на алергичния ринит е да се предотвратят или намалят симптомите, причинявани от възпалението на тъканите. В случаите на сенна хрема, както при други алергии, най-доброто лечение е пълното избягване на контакт с алергена, в случая - полените.
Aлергии
Алергиите се класифицират според органа, в който предизвикват симптоми: кожа, респираторен тракт (носът, бронхите и т.н.) или според предизвикващите ги причини: ухапвания от насекоми, храни, лекарства.
- респираторни (дихателни)
- очни
- хранителни
- лекарствени
- алергии от ухапвания от насекоми
- кожни
Домашният прах е резервоар от алергени, най-значимият от които е микрокърлежа. Други алергени, намиращи се в праха, включват животински алергени, плесени, хлебарки и хранителни алергии.
Плесените (гъбички) също са източник на алергени, които поемаме дишайки. Плесените могат да се намерят навън (върху гниещи растения и на влажни места), както и на закрито (на места с висока влажност).
Домашните любимци са основен причинител на алергията към животни. Повечето хора смятат, че алергията се причинява от козината на животните. Всъщност, алергенните субстанции са осносно животниските секрети, които попадат върху козината. Най-значими източници на животински алергени са:
- слюнка
- урина
- серум
- кожни клетки/люспички
- екскременти
Кожни ''prick'' тестове при алергия:
Те са основа за диагнозата на алергия. Също така - безопасни, чувствителни, лесно техническо изпълнение, незабавни резултати, ниска цена.
В случаи на неясни резултати, се преминава към допълнителни тестове за алергия: провокационни тетове или лабораторни тестове (нива на специфични IgE).
Кога да очаквам подобрение? Незабавно! Още първата нощ изчезват хъркането, паузите в дишането и нощното уриниране. На следващия ден се чувствате свежи и бодри, с подобрен тонус и настроение. След месец може да очаквате отслабване на килограми, нормализиране на кръвното налягане, засилване на потентността (при мъже). повишаване качеството на живот и елиминиране на рисковете за Вашето здраве.
Заразяване с туберкулоза е възможно и по хранителен път: чрез консумиране на мляко от болни крави или продуктите, приготвени от него; при консумация на сурови или недостатъчно сварени заразени яйца; при употреба на недостатъчно топлинно обработено месо от болни птици и свине.
Храчене – болните отделят храчки главно сутрин, понякога примесени с кръв;
Повишена температура – болните имат повишена температура за продължителен период от време (дори с месеци). Възможно е заболяването да протече и без повишена температура;
Изпотяване – то е обилно, особено нощно време;
Болки в гръдния кош – те се срещат при повечето болни между плешките, в раменните и страничните области на гръдния кош, като се засилват при дишане и кашлица;
Безапетитие – то води до намаляване на телесното тегло;
Задух – този признак е характерен за напредналите стадии на болестта;
Отпадналост и безсилие – тези симптоми продължават дълго време.
Началото на заболяването обикновено е неясно, оплакванията прогресират бавно и постепенно. В повечето случаи децата развиват симптоми от общ характер: висока температура, лесна уморяемост, отпадналост, изпотяване, стомашно-чревни смущения, ставни и мускулни болки, спадане на телесното тегло.
Астмата се причинява от генетични фактори и фактори на средата. От тях зависи тежестта на астмата и дали симптоматиката ще се повлияе от терапията.
Един от най-важните доказани рискови фактори за развитие на астма са развитие на някое от т.нар атопични заболявания (атопичен дерматит, сенна хрема). Наличието на някое от тях повишава риска за развитие на астма до 3-4 пъти, в сравнение с останалата част от популацията.
Някои болни могат да са болни от астма, но между отделните пристъпи да има седмици и месеци на клинично здраве и внзапно да настъпи астматичен пристъп. В повечето случаи отключващите фактори за такъв пристъп са няколко:
- У дома - домашен прах, акари, кучешки и котешки косми, хлебарки (изпаражнения, части от мъртви насекоми), плесени, парфюми;
- Навън - замърсявания на въздуха, особено прахови частици и влага;
-
Вирусни и бактериални инфекции на горните дихателни пътища.
Основните симптоми вкючват:
- Пристъпно възникващ задух;
- Сухи свиркащи хрипове при издишване (експираторен стридор);
- Мъчителна дразнеща кашлица;
- По време на пристъпа болният седи изправен с ръце подпряни на коленете в принудителна поза (ортопнея). Видимо се ангажира дихателната мускулатура на гръдния кош;
- Удължено време на издишване;
- Редуване на коремно и ребрено дишане (дихателен алтеранс) при изтошение на болния;
- Учестен пулс (тахикардия);
- Оскъдни жилави стъкловидни храчки ;
- ГЕРБ – често съпровожда астмата, като възниква поради нарушението във функцията на храноппровода поради увеличение в обема на белите дробове по време на пристъпи.
Диагнозата се поставя на базата на изразената клинична картина по време на пристъп и резултатите от провокационния тест в ремисиите.
Бронхиалната астма е епизодично заболяване и извън пристъпите може да няма отклонения в белодробната функция.
- В такива случаи се прибягва до т.нар провокационен тест. При този тест се инхалират препарати които имитират астматичен пристъп. При положителна реакция се наблюдава спадане на ФЕО1 до 20%;
- Тестове за алергии;
- Имунологична диагностика - концентрацията на IgE се повишава при чувствителност към алергени. При сенсибилизация към един антиген стойностите са в норма.
При вече диагностицирана астма, препоръките са следните:
- спиране на тютюнопуенето;
- отстраняване на алергена при сезонна алергия с полени;
- предпазване от студен въздух, мъгла, прах, професинални вредности;
- профилактика на инфекциите;
- имунизация срещу пневмококи и грип;
- лечение на ГЕРБ;
- избягване на прекомерните физически натоварвания;
- остраняване на алергена при алергия към домашен прах и акари.
Шуслерови соли
Шуслеровите соли са минерални соли, произведени на хомеопатичен принцип. Те са напълно безопасни и се дават на деца от нулева възраст. Солите са 12, като са номерирани за ваше удобство. На практика няма риск да сгрешите при приема им или ако ги дадете на Вашето дете. Те са единствена част от тялото и изграждат всяка клетка.
- изгражда съединителната тъкан
- регенерация и изграждане
- остри възпаления; железен дефицит
- заболявания на лигавиците
- нервна система и психика
- хронични възпаления
- спазми и болки
- водно-солеви баланс
- киселинно-алкален баланс
- екскреция и детоксикация
- кожа, коса, нокти, съдови стени
- открити гнойни процеси; дренаж
