Алергичен ринит (Сенна хрема)

Думата алергия идва от "allos" (от гръцки - различен, променен) и "ergos" (от гръцки - работа, действие).

Алергията представлява реакция на свръхчувствителност на имунната система в отговор на определени чужди за организма вещества. Реакцията се определя като свръхчувствителна, защото тези чужди вещества обикновено се определят като безобидни от здравия организъм и не предизвикват реакция. В алергични хора същите тези вещества се наричат алергени и предизвикват бурна реакция от страна на имунната система.

Реакцията на свръхчувствителност представлява силно завишено активиране на бели кръвни клетки, известни като мастоцити и базофили. Това активиране се предизвиква от определени антитела - IgE (имуноглобулин Е).

Сенната хрема, известна още като алергичен ринит, се среща у 10-25 % от населението в развитите страни. Предствалява алергично възпаление на носната кухина и в частност – лигавицата на носа. Това се случва когато алергени, като поленови частици или прах, се вдишат от човек, чувствителен към тях. Това предизвиква бурна реакция от страна на имунната система.

От какво се причинява?

Науката не е категорична по въпроса, защо едни хора развиват алергия, а други - не. Обвиняват се най-често наследственост и фактори на околната среда, които водят до предразположение към алергии.

Алергичният ринит се предизвиква от полени. Това са микроскопични клетки, растителен еквивалент на сперматозоидите, които се разнасят от вятъра и насекомите. Тяхното отделяне е най-силно през пролетта, но много видове ги отделят до късно лято. Различните хора може да са алергични към полените на различни видове растения. Противно на общото мнение, красивите цветове пролетно време се опрашват от насекоми и техните полени са прекалено тежки, за да се пренасят от вятъра, поради което почти никога не са причина за поява на алергии. Основни причинители са:

• Дървета: бор, бреза, елха, кедар, леска, габър, кестен, върба, топола, липа, маслини. В северните ширини брезата се смята за основен дразнител от дървесните видове, докато маслината е характерна за средиземноморието;
• Тревисти растения: райграс, тимотейка;
• Семена: живовляк, див пелин, киселец.

Какви са болестните промени?

Алергените отключват производството на антитела от групата на имуноглобулин Е (IgE). Антителата се свързват към мастоцитите и базофилите (бели кръвни клетки, участващи в имунния отговор). От това взаимодействие се отделят специални възпалителни вещества (медиатори), едно от които се нарича хистамин. Той играе основна роля, като предизвиква характерните оплаквания - сърбеж в носа, отделяне на секрет, запушване. Състоянието се влошава от замърсен с хлор и детергенти въздух.

Какви са симптомите?

Началото на симптомите е минути след досега с алергена, което предизвиква:

• вазодилатация, водеща до оток на лигавицата;
• повишена съдова пропускливост, водеща до отделянето на бистър течен секрет от носа - ринорея;
• сърбеж;
• кихане;
• запушен нос.

Характерните за сенната хрема симптоми включват също:

• Оток и зачервяване на конюнктивата;
• Оток на клепачите;
• Венозна задръжка в долния клепач с подуване.

При някои болни се наблюдава т.нар. кръстосана реактивност. Това означава, че е възможно например при алергични към бреза хора да се наблюдават алергични прояви при прием на ябълки и картофи. Най-често това състояние се изразява със сърбеж в гърлото при ядене, или кихане, при белене на картофи. Кръстосаната реактивност се обяснява със съществуването на подобни белтъчни молекули в полените и храната.

Някои учени свързват заболявания като екзема, астма, депресия и мигрена с алергични заболявания.

Класификация

Съществуват две категории алергичен ринит:

• Сезонен - настъпва през поленовия сезон. Рядко се появява преди 6-годишна възраст;
• Целогодишен - наблюдава се през цялата година и е характерен за по-малките деца.

Вазомоторен ринит

Вазомоторния ринит не се причислява към алергичните ринити от всички учени. При него неалергогенни причинители като миризми, изпарения, пушеци, температурни и климатични промени причиняват симптоми, подобни на алергичния ринит - отделяне на слуз, запушване на носа. Заболяването не е напълно ясно на учените, но се смята, че тези причинители водят до дилатацияна най-малките съдове в носната лигавица, оток и отделяне на секрет. Вазомоторният ринит може да съществува заедно със сенна хрема и тогава се нарича „смесен ринит“ ("mixed rhinitis"). Според проучванията повече боледуват жените, което кара учените да спекулират, че хормоналните играят известна роля. Заболяването се развива най-често след 20-годишна възраст, за разлика от алергичния ринит, който може да започне във всяка възраст. Характерно за вазомоторния ринит е, че протича целогодишно, макар да се наблюдава засилване на симптомите предимно пролет и есен, когато се наблюдават по-чувствителни температурни промени.

Алергичният ринит може да се раздели и клинично, в зависимост от тежестта и продължителността на симптомите:

• Лек (интермитентен) - симптомите се наблюдават за по-малко от 4 дни седмично или за по-малко от 4 последователни седмици; няма нарушение в съня и във всекидневната дейност;
• Средно тежък (тежък интермитентен) - наблюдава се влошаване на съня, всекидневните дейности са затруднени;
• Тежък (тежък интермитентен) - симптомите се наблюдават за повече от 4 дни седмично или за повече от 4 последователни седмици и включват - влошаване на съня, всекидневните дейности са силно затруднени.

Как се поставя диагноза?

Диагнозата, освен по клиничната картина, се поставя по резултатите от направените алергологични тестове. Тестовете имат за цел да определят конкретния антиген, причиняващ симптомите.

Кожни тестове - използват се най-често и включват:

• Кожна скарификационна проба - с игла се нанасят плитки драскотини по предмишницата, където се накапват антигените. Резултатите се отчитат в зависимост от еритемната реакция, според която се съди за чувствителността;
• Интердермална проба - антигените се инжектират вътрекожно;
• Пачове - алергените се поставят чрез специални лепенки и резултатът се отчита най-често след 12-24 часа;
• Накапване в долния клепач - по-рядко се използва от другите тестове.

Кръвен алергологичен тест:

• Общ серумен ИгЕ в кръвта - първоначален скриниг тест за алергия;
• Тест за алерген - специфични ИгЕ антитела - RAST (radioallergosorbent test) - чрез радиоимунологичен метод се търсят алерген-специфични ИгЕ антитела в серума на пациента. Този тест е добра алтернатива на кожните алергични тестове, тъй като сравнен с кожните тестове показва добра специфичност и сензитивност. Освен това тестът има предимство, тъй като се извършва in vitro (за разлика от кожния тест, който протича in vivo), което не налага прекъсване на противоалергичната терапия у пациента. Освен това при някои алергични кожни състояния, които се разпростират обширно по кожата (например екзема), кожният тест не може да бъде направен. Тестът е радиоимунологичен. Основава се на търсене на антитела в серума на пациента, насочени срещу познати алергени. Подозираният познат алерген се свързва с неразтворимо вещество, след което се добавя серума на пациента. Ако той съдържа антитела срещу антигена, те ще се свържат с него (комплементарно свързване антиген-антитяло). Протеклата реакция се отчита с помощта на белязани с радиоактивни изотопи антитела и измерване на радиоактивността. Последната ще е налице ако в изследвания серум има антитела срещу имобилизирания антиген.

Съществуват и други кръвни (in vitro) тестове. Засега обаче, когато е възможно, все още се предпочита кожното тестуване, тъй като е по-специфичен и по-чувствителен, по-евтин и по-прост за изпълнение метод.

С какво може да се обърка?

Различни заболявания трябва да бъдат изключени според конкретната клнинична картина. Когато поленовата алергия се изявява само под формата на алергичен ринит, на първо място трябва да бъдат изключени простудни заболявания на горните дихателни пътища. Характерната клинична картина, сезонността на оплакванията, както и алергологичните тестове спомагат за точната диагноза.

Как се лекува?

Целта на лечението на алергичния ринит е да се предотвратят или намалят симптомите, причинявани от възпалението на тъканите. В случаите на сенна хрема, както при други алергии, най-доброто лечение е пълното избягване на контакт с алергена, в случая - полените. Вазомоторният ринит може да се контролира в известна степен чрез избягване на иританти, въпреки че много от тях, като например климатичите промени, са неконтролируеми.

Алергичния ринит се лекува както всяко друго алергично състояние. Избягването на алергените не е лесно постижимо, макар да е най-доброто лечение. Много хора се стараят през сезона на сенната хрема да намалят до минимум излизането от вкъщи, особено в сутрешните и вечерните часове, когато полените във въздуха са с най-високи концентрации. Затварянето на вратите и прозорците не допуска летливите полени в дома или офиса. При пътуване затворените прозорци на автомобилите правят същото. Климатиците притежават сравнително ефективни филтри, а в търговската мрежа има и специални поленови филтри които се монтират към автомобилния или домашния климатик.

Промивките на носната кухина също са важна част от лечебния процес. Добре е да се използват препарати на основата на морска вода или физиологичен разтвор.

Диетолечение

Смята се, че алергичният ринит (заедно с другите алергии), като резултат от нарушения на имунната система, се асоциира с автоимунни заболявания, макар че това далеч не е доказано при всички пациенти. Клинични изследвания предполагат съществуването на диетичен причинител на подобни състояния, което би означавало, че появата на някои алергични състояния може да се отключи след консумирането на определени хранителни продукти. Съществуват множество проучвания, предполагащи, че повишен прием с храната на въглехидрати, съдържащи високи нива на омега-6 маслени киселини и високо съдържание на глутен, допринасят директно за отключване на автоимунни заболлявания. Това с особена сила важи при хора с високи нива на глюкоза в кръвта. При пациенти с автоимунни заболявания с доказана връзка между заболяването и диетата, след лечение сенната хрема намалява и дори изчезва.

В последните години в западните страни се заражда неофициално движение, използващо т.нар. палеолитни диети за повлияване на имунни и автоимунни заболявания, вкючително алергичен ринит. Според проведени проучвания при някои пациенти с алергичен ринит след провеждане на строга диета се забелязва чувствително подобрение след около два месеца.

Диетолечението е все още хипотетично.

Анитхистамини

Това са най-популярните препарати за терапия на леките алергии. Съществуват под формата на капки, таблетки, спрейове и др. Добре би било тяхната употреба да започне преди очакваната среща с алергените. Това важи с особена сила при сезонните алергии, когато приемът започва още преди появата на полените или преди очаквано излагане на тях - излет, излизане извън града.

Важен страничен ефект е сънливостта, която предизвикват най-вече по-старите поколения антихистаминови препарати.

Кортикостериди при лечение на сенна хрема

Системните кортикостероиди са ефективни за намаляване на отока и възпалението на носната лигавица, но поради множеството им странични ефекти при продължителна терапия тяхното приложение е много ограничено. Широко се използват обаче локалните кортикостероиди, главно под формата на назални спрейове и очни капки.

Деконгестанти (отпушващи носа препарати) – използват се за кратко време и в допълнение към антихистаминовата терапия.

Десензибилизация - специфичен метод за лечение, при който свръхчувствителността на организма се понижава чрез постепенно въвеждане на повишаващи се дози от алергена. Този вид имунотерапия, за съжаление, невинаги е успешен и има краткотрен ефект.

Как да се предпазим?

Свръхчувствителността на някои индивиди към антигени от околната среда (алергени), които при нормалните хора не предизвикват имунен отговор, възниква по неясни причини. Най-вероятно процесът е генетично детерминиран и засега ефективна профилактика не е измислена.

Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

Предпазване от контакт с установените алергени е най-добрата профилактика срещу появата на оплаквания. Когато това е неизбежно се препоръчва предварителен прием на противоалергични медикаменти.