Туберкулоза
Заразяване с туберкулоза е възможно и по хранителен път: чрез консумиране на мляко от болни крави или продуктите, приготвени от него; при консумация на сурови или недостатъчно сварени заразени яйца; при употреба на недостатъчно топлиннообработено месо от болни птици и свине.
Храчене – болните отделят храчки главно сутрин, понякога примесени с кръв;
Повишена температура – болните имат повишена температура за продължителен период от време (дори с месеци). Възможно е заболяването да протече и без повишена температура;
Изпотяване – то е обилно, особено нощно време;
Болки в гръдния кош – те се срещат при повечето болни между плешките, в раменните и страничните области на гръдния кош, като се засилват при дишане и кашлица;
Безапетитие – то води до намаляване на телесното тегло;
Задух – този признак е характерен за напредналите стадии на болестта;
Отпадналост и безсилие – тези симптоми продължават дълго време.
Началото на заболяването обикновено е неясно, оплакванията прогресират бавно и постепенно. В повечето случаи децата развиват симптоми от общ характер: висока температура, лесна уморяемост, отпадналост, изпотяване, стомашно-чревни смущения, ставни и мускулни болки, спадане на телесното тегло.
Имунизация срещу туберкулоза
Прилага се инжекционно в областта в горния край на делтоидния мускул.
При вътрекожното приложение на живата BCG ваксина на мястото на инжектирането се появява папула след 2-3 седмици, която може да се разязви след 6-8 седмица и към края на 3-я месец се образува белег. Наличието на белег се приема като доказателство за проведена ваксинация. Размерът на белега е в тясна зависимост от дозата на приложената ваксина, но може да бъде повлиян и от други фактори, като техника на инжектирането /при неправилно подкожно приложение е по-вероятно да не остане белег/, възрастови и расови особености в реактивността на организма /склонност към образуване на големи цикатрикси/ или особености на ваксиналния щам. Приема се, че има връзка между наличието на белег и защитният ефект на ваксинацията.
За проверка на имунния отговор към BCG ваксината се провежда пробата Манту. Инжектира се 0.1 мл 5 МЕ ППД туберкулин вътрекожно в горната трета на предмишницата. Резултатът се отчита след 72 часа като се измерва диаметърът на уплътнението. Децата с отрицателна реакция под 5 мм подлежат на ваксинация до 15-ия ден след пробата.
До края на втория месец от живота BCG ваксината се прилага без предварителна проверка на туберкулиновата чувствителност с пробата Манту. След тази възраст ваксината се прилага само при лица с отрицателна реакция на пробата Манту.
Проверка за постваксинален белег се извършва на 7-10 месечна възраст.
Противопоказания: клинично проявена форма на HIV инфекция, бременност и имунодефицитни състояния.
Сериозни нежелани реакции на мястото на приложение могат да се наблюдават много рядко при неправилна имунизационна техника: обширни язви над 10-20 мм и студени абсцеси. Леко изразените регионарни лимфаденити не се считат за усложнение
BCG ваксината е съвместима с останалите ваксини, включени в Имунизационния календар. Когато се прилага с друга жива ваксина, това трябва да става едномоментно на различни инжекционни места или като се спазва интервал от 30 дни между приемите.
